Ирония на съдбата: Eдни от първите християни по българските земи са дошли… от Сирия

В последните години свикнахме да ни заливат новини за емигрантския поток към Европа, предизвикан от гражданската война в Сирия. Стотици и хиляди хора, борейки се за оцеляване, преминаха границите на стария континент с надеждата за по-добро бъдеще за себе си и семействата си. Тук обаче няма да се занимавам с политически въпроси в стил “за” или “против” приемането на мигрантите, а искам да предложа една друга, по-различна гледна точка по темата, мотивирана от историческите факти.

Въпреки че най-вече балканските страни гледаме с пренебрежение на емигрантската вълна от Изток, а едни от аргументите ни за това са различната култура и вероизповедание на изселниците, историческата картина недвусмислено показва, че сирийците са били едни от първите, които са ни запознали с християнството изобщо. Писмени свидетелства от нашата родина, България, предлагат преки доказателства за близките отношения на дунавското и черноморското крайбрежие със Сирия.

Така например от Варна, античния Одесос, произхождат около 70 надгробни паметни плочи, изписани на гръцки език, голяма част от които са запазили спомена за малоазийски и сирийски търговци, занаятчии и корабоплаватели, заселили се в града през 5ти и 6ти век след Христа. Освен данни за социалния им статус и професии, тези надписи предлагат изключително важна и интересна информация за родните места на изселниците, както и доказват, че те са изповядвали християнството.

На две надгробни плочи от Одесос откриваме името на селище, което може да се локализира в римската провинция Syria II. Тарутия (изписано като Ταρουτία и Θαρουθίον) се е намирала в околията на известния сирийски град Апамея (на Оронт), от където произхождат двама мъже, Данаил и Йосефис (Йосиф), погребани в Одесос.

Паметник на Данаил, SGLIBulg, 68-69/Nr. 9
Паметник на Йосефис, SGLIBulg, 84/Nr. 117

Както се вижда, и двете плочи са маркирани с кръстове, които по това време вече са се наложили като основните носители на християнска символика. В “града на търговците”, както е наречена Тарутия в единия от надписите, християнството вече е било много популярно. В Долна Мизия, където се е намирал Одесос през късноантичната епоха, новата религия също е имала все повече поддръжници. Откритите надписи, които принадлежат предимно на хора от източните провинции, позволяват обаче да се предположи, че именно те са съставлявали една значителна част от местната християнска община и че са пренесли вярванията си от собствените си земи към Черноморието.

Примерите от Одесос не са единствените. От крайдунавския град Никопол, където се предполага, че се е намирала римската пътна станция Anasamus, произхожда надгробна плоча на латински език, доста по-ранна от споменатите паметници от Одесос.

Паметник на Aurelia Marcellina от Улпия Ескус, SGLIBulg, 33-34/Nr. 48

Тя е изградена в чест на римската гражданка Aurelia Marcellina от Улпия Ескус (близо до с. Гиген, Плевенско). Освен възхвалата за покойната, която се е отличавала с високи привилегии и достойнства на римска матрона, надписът разкрива връзката на баща и, римски военен ветеран, с легион, разквартируван близо до Дамаск през 3ти век. Легион III Gallica е играел ключова роля в римско-персийските сражения и е охранявал пътя към сирийския град Палмира. Християнският характер на паметника се потвърждава от факта, че съпругът на покойната, мъж на име Turranius Leontius, е изпълнявал длъжността презвитер (висша духовна позиция), силно характерна за християнските общини по това време.

Трябва да се подчертае, че в повечето случаи движението на хора се е осъществявало в посока изток-северозапад. Има данни за мащабни земетресения, разтърсили района на днешна Сирия през късната античност, които може би са провокирали една част от хората да напуснат тези територии.

Едно друго писмено свидетелство показва обаче, че е имало и придвижване в обратната посока – от Балканите, днешна България, към Сирия. Става дума за надпис на старогръцки, открит на територията на античния сирийски град Хирбет ет-Тин (Khirbet et-Tin), разположен недалеч от съвременния гр. Хомс (Емеса).

Надпис от Хирбет ет-Тин,
IGLS V, № 2614

Въпреки че надписът не се чете на някои места, запазената част позволява да се предположи, че той съобщава за изграждане на мартириум – гроб с мощи в чест на християнски светец – през 539г. сл. Хр. Името на светеца за съжаление е изгубено, но за щастие, върху втория фрагмент от паметника е запазено името на град Δωροστορον (Дуросторум, днешна Силистра). Това показва, че произходът на светеца, чиито мощи са били почитани тук, трябва да се търси именно в територията на Долна Мизия.

От античния Дуросторум произхождат дванадесет много известни раннохристиянски светци, сред които Св. Дазий е най-таченият и почитан. Има данни, че негови мощи са били изнасяни до други точки на империята, което прави споменаването му в надписа от Хирбет ет-Тин много вероятно.

Всички тези примери на епиграфски паметници показват, че връзки между днешните български земи и Сирия са съществували много назад във времето. Късната античност е периодът, когато те явно са били много силни и когато черноморските и дунавските градове (както и вътрешността на провинция Тракия) са приютили множество изселници, които са намерили препитание по тези места. Но най-важното: паметниците принадлежат на хора, застъпници на християнството. Една солидна част от данните за процеса на християнизация в Долна Мизия и Тракия сочи, че “чужденците” са изиграли основна роля в разпространението на християнството по нашите земи.

С какво може да ни помогне тази информация днес? Въпреки че ситуациите, условията и вероизповеданието на мигрантите преди и сега са различни, трябва да кажем, че нашите съображения относно “различията” ни в една определена степен не са оправдани. Паметниците показват, че изселниците от Изтока имат “европейска” история, и още повече – те са били носители на културата, която днес се гордеем да наречем наша, Западна, и общоевропейска.

Християнството проповядва смирение, а заниманието с история ни учи на смирение, от което имаме нужда като хора!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s